Корейски Бойни изкуства

 

Първите робовладелски общества на Корейския полуостров се появяват около третото хиляделетие преди нашата ера, когато са създадени държавите Чосон, Пуьо и Чингук. В 109 г. пр.н.е. китайската династия Хан напада Чосон, което слага началото на ожесточена война, последвана от война между Пуьо и новосъздаденото кралство Когурьо. Така през периода между I в. пр.н.е. и VII в. от н.е. Корейският полуостров е разделен на три кралства Шила, Когурьо и Пекче. През 520г. в манастира Сорим (кит. Шаолин) пристига будисткият монах Дарума, известен още и под имената Сардили, Да Мо и Бодхидарма, с цел да постави основите на Сон будизма. Когато вижда лошото физическо състояние на духовниците – пречка за достигането на просветление, той се оттегля в една пещера и след деветгодишно усамотение в медитация създава два трактата – „Книга за мускулното развитие“ и „Книга за изчистване на съзнанието“. На базата на тях преди 2000 години в северните райони на кралство Когурьо се създава Те Кион – система за ръкопашен бой, умение за самозащита, бойно изкуство, стоящо в основата на съвременното Таекуон-до, форма на динамичен Ки Гонг, т.е. система за контролиране на енергийния потенциал в Микрокосмоса и Макрокосмоса. Първите исторически доказателства за съществуването на Те Кион са стенописите на около 1500 години в древна кралска гробница в Манджурия. Благодарение на своята ефикасност в борбата срещу японските пирати на батальона войници, изпратени от Севера да помагат на Шила, Те Кион има успех и печели голяма популярност както в армията, така и сред цивилното общество. Повече от 1400 години поколения монаси тренират, усъвършенстват системата и я разпространяват из целия континент. Поради конкуренцията между отделните школи липсват писмени документи от началните етапи от възникването на Те Кион. Тогавашните техники и секрети се преподават устно от учител към ученик, под формата на стихове или афоризми, като понякога се създават дори специални фиктивни истории, за да бъдат отклонени непосветените от истинското направление в развитието на стила. Едно от класичеките направления в стила е създадено от монаха Сао Суан. Той водел живот на планински отшелник в едно уединено място в Кунганг, практикувал аскетизъм и „вътрешна алхимия“. Той не ядял нищо друго, освен горски плодове и дървесни гъби, за кратко време преодолявал огромни разстояния. Не се боял от студ и жега и ходел и зиме и лете само с една тънка роба. Тренирал често по лунна светлина, което го зареждало с енергия. Катерел се по планините във ветровити нощи, а в дъждовните изучавал класически трактати. Стилът на Сао бил съставен от 7 техники с крака. Един от най – известните му ученици бил Хуан Уан, родоначалник на съвременното направление на Те Кион. Хуан тренирал сутрин, обед и вечер с огромна концентрация и упоритост по осем часа на ден. Той никога не подценявал другите стилове и школи, казвал че всички са толкова добри, колкото дълго могат да издържат проверката на времето. След 676 г., когато трите отделни корейски кралства се обединяват в единна държава – Корьо, Те Кион се утвърждава окончателно като отделен стил. По време на фестивалите О Дан, провеждани на 5 май според лунния календар, и есенните на 15 август, започват и състезанията. В ранните години на династията Ий (1392 – 1910г.) е съставен учебник, включващ някои основни бойно – приложни техники. През втората половина от властването и обаче започва възраждане на конфуцианството, което довежда до значителен упадък на бойните изкуства. Те се практикуват само от езотерични общества, тайните даоски и будистки секти. Схоластичната наука и чиновническата бюрокрация измества традиционни ценности, изтъкнати майстори са преследвани , някои стилове изчезват. Между 1910 и 1945 г. японските окупационни власти обявяват всички бойни изкуства за бунтовнически, противодържавни и антияпонски, практикуването им – забранено. В страната проникват Карате, Айкидо и Джудо. Правят се опити корейските стилове да бъдат унифицирани под егидата на Корейската Таекуон-до Асоциация. През това време развитието на Те Кион продължава в нелегалност. Известни са имената на четирима учители, които в условията на най – строга тайна обучават ограничен брой избрани доверени ученици – Сонг Ду Ки, Ким Хеунг Шик, Шин Дже Йонг и Шин Ханг Сенг. След освобождението на Корея Хам-сенг Шин, един от учениците на Сонг Ду Ки – възродителя на Те Кион, предлага то да бъде признато и утвърдено от властите като ценно национално културно достояние. В последните години Те Кион се утвърждава като корейско бойно изкуство номер едно, като измества в известна степен Таекуон-до. Стилът се дели на две направления – северно и южно, развивани съответно в северната и южната част на Корейския полуостров. Северното направление се характеризира с наблягане върху базовата тренировка за развиване на качества и упражненията с уреди с голям обем загряващи, подготвителни и специални упражнения, с меки камшични удари и блокове. Южното направление поставя ударението върху разработката на специфичен набор от техники с крака и ръце, с отсъствието на специални подготвителни упражнения, с твърди юмручни и дланови техники, произхождащи от манастира Сорим. При нея ударите с крак се нанасят на височина до кръста, и в много редки случаи по – високо. Днес състезания по Те Кион не се провеждат, тъй като практикуващите го възприемат като бойно изкуство, а не като насочен към печелене на точки, медали и купи състезателен спорт. Организират се само демонстративни турнири, предназначени за популяризиране на стила. Открити турнири по свободен правилник са се провеждали в миналото, до началото на Втората световна война, някои от срещите на които завършвали със смърт.

Основи на Те Кион

 

„Какво е Те Кион?“ – На този въпрос повечето майстори на бойни изкуства биха отговорили кратко: „Те Кион е бойно изкуство номер едно!“. Те Кион може да се определи още и като традиционен метод за самозащита, основан върху принципите на максимално интензивно и хармонично развитие на физическите и духовните качества на личността. Преведено по смисъл, Беге Те Кион – пълното му название, означава „бойците с бели дрехи“. Традиционната тренировъчна униформа е чисто бялата корейска национална дреха и бяла лента на челото. Белият цвят символизира нравствените добродетели и чистотата на „празното съзнание“ – необходимите условия за овладяването на това изкуство. Те Кион като бойно умение включва удари с ръце и крака, хвърляне, събаряне, захвати и ключове. То съдържа и боравене с някои традиционни оръжия – дълга и къса тояжка, нож, меч и др. Акробатичните умения са друга неразделна част от практиката му. Използват се главно различни скокове, кълба, превъртания, стойки и изхвърляния с ръце, комбинирани със защитни и атакуващи действия с ръце и крака. Те Кион е задължителна дисциплина, изучавана от корейските нинджа, наричани сулса („магьосници“). В него са застъпени редица тайни практики, свързани с принципите на позитивното и негативното начало във Вселената (ин – ян), чието развитие намира символичен израз в самите триграми палче. Характерна особеност на това бойно изкуство, която също намира своя философски аналог, е избягването на атаката, смятано за по – ценно действие от атакуването и противодействието. Правилното отбягване на удари прави противниковата атака неефектиктивна и независимо от нейната сила, я превръща в злишен разход на енергия, тъй като ударите попадат в празното пространство. По време на тренировки бойците на Те Кион се движат в особен ритъм, символизиращ духа и корените на това изкуство. Начинаещите се упражняват в биенето на традиционните китайски барабани, за да придобият и усъвършенстват чувството си за ритъм. Целта е да се съсредоточи и активира енергият им Ки в краката. Майсторите на този спорт в древността били способни с ритник в главата да свалят ездач от коня, да преодолеят чрез „летящи“ удари с крак различни препятствия, като в същото време нанасят от четири до осем бързи и действени ритника преди приземяването. Техниките на традиционния Те Кион били толкова фантастични и мощни, че днес са малцина тези, които ги владеят. Във всички корейски спортове тази форма се смята за най – ефективна и най- унищожителна. Доброто владеене на Те Кион е позволявало на бойците от древността с голи ръце да побеждават въоръжени противници. Анализът на техниките му показва, че повече от корейските класически и съвременни бойни спортове водят началото си от него. Главното предназначение на техниките в Те Кион е да се концентрира максимум сила в естествените оръжия на тялото – ръцете, краката, лактите, колената и главата. Ударните и блокиращи части, за да бъдат използвани по най – ефикасния начин, се подлагат на специална тренировка. Тази предварителна подготовка има външна част, състояща се в закаляване на съответните повърхности, и вътрешна част, включваща енергизиране на преминаващите през тях меридиани с Ки. Различните части на крака и стъпалото след съответната подготовка могат да се превърнат в ефикасни оръжия. Тренировката на ударните части на краката при Те Кион е от първостепенна важност, тъй като 70% от техниките в този стил се изпълняват с крака. В Те Кион всяка част на затворената в юмрук или отворена длан след съответната подготовка и практика се превръща в ефикасно оръжие. На корейски ударните плоскости на ръцете носят названието Санг Баншин. В Те Кион стойките са основен и много важен елемент на техниката. Може да се каже, че фундамент на добрата техника е именно стойката, от която до голяма степен зависият силата и точността на изпълнение на защитните и атакуващите движения. Работата върху правилната стойка представлява отделно направление в практиката на Те Кион. Освен като изходна позиция стойката в Те Кион има и друго особено съществено значение – тя служи за регулиране циркулацията на вътрешната енергия Ки. Правилната стойка сама по себе си улеснява и подпомага движението на Ки в меридианната система. Стойките служат и като упражнения за укрепване мускулатурата на краката – главното оръжие на Те Кион. Характерна особеност на стойките в Те Кион е, че те са сравнително високи, с изнесен нагоре център на тежестта на тялото, което освобождава краката от излишно напрежение и позволява по – бързо изпълнение на ритниците. Три фактора определят добрата стойка – стабилност, правилен баланс (равновесие) и релаксираност. При стойките в Те Кион е особено важно позицията на тялото да бъде естествена и удобна за боеца. По време на схватката не е възможно да се спазва определена формална стойка, тъй като предназначението на формалните стойки е предимно тренировъчно. Въпреки това отработването на добра стойка подпомага избора на правилна позиция в реални бойни ситуации. Освен прилагането на правилна техника, бързина и сила за осъществяване на резултатна атака е необходимо още и ударът да бъде насочен точно към определена жизнено важна (витална) точка на тялото на противника. На корейски тези точки се наричат Купсо. В Те Кион са известни 364 точки Купсо, от които 108 се считат за основни. От 108-те основни точки 72, атакувани при определени условия , могат да доведат до различни разстройства в дейността на организма. Поразяването на останалите 36 по принцип завършва със смъртоносен изход. За да бъде ефикасна атаката към дадена точка, ударът трябва да бъде нанесен с точно определен вид техника, с необходимата сила, под точно определен ъгъл и в определен час на денонощието. Ако някое от посочените условия не бъде спазено, атакуването на Купсо точката може да се окаже безрезултатно или с намален ефект. Резултатът от успешното поразяване на витална точка може да се прояви непосредствено след удара или по – късно – след няколко часа, дни или седмици, дори месеци. Смята се, че майсторите на Те Кион владеят тайното изкуство на „програмирания удар“, когато последиците от атаката се проявяват след определен точно изчислен период от време. Развиването на подобни умения е свързано с познаването на основните принципи на енергийната циркулация на Ки в тялото, която се подчинява на определени повтарящи се периодично дневни, седмични, месечни, годишни и многогодишни цикли. Възможно е да бъде разстроена дейността на жизнено важни вътрешни органи чрез въздействие върху Купсо точките, пряко свързани с енергийния баланс на органите.

Таекуондо

Таекуон-до е национален спорт в Корея и е задължителна дисциплина в армията. Майсторите по таекундо учудват хората по света с акробатичните си умения, като чупят дъски на 10 фута (3.05м) над земята или удрят множество цели във въздуха. Днес около 30млн. души в над 100 държави се занимават с този спорт. Таекуон-до беше официален спорт в 10-тите Азиатски игри и корейските атлети показаха превъзходството си като спечелиха 7 от 8 златни медала. Неофициален спорт на олимпиадите през 1988 и 1992г., таекундо е олимпийски спорт през 2002г. на летните игри в Сидни. Тае означава „ритам“ или „бия се с крака“, куон означава „бия се с ръце“ и До означава „дисциплина“ или „изкуство“. Взети заедно, Таекундо може да се преведе като „изкуството на борбата с ръце и крака“ или „изкуството на невъоръжената борба“. Таекундо може да се определи и като научен метод за самозащита, основан на принципите на максимално интензивно развитие на физическите и духовни способности на човека. То е уникално, понеже обединява правите, линейни движения, характерни за различните японски системи, с плавните кръгови движения на повечето китайски стилове. Освен това коренната разлика от всички други бойни изкуства е в силните удари с крака. Съвременното Таекуон-до се е развило от старинните бойни изкуства. Зараждането му може да се проследи още в трите древни кралства (Когурьо, Пекче и Шила). Археологически находки – фрески в кралските гробници на когурьоската династия, каменни скулптори, намерени в храмове от времето на Пекче, ни дават представа за началните форми на Таекуон-до. Голямата му популярност обаче идва в епохата на Корьо (935-1392г.), когато то е практикувано както от военни, така и от цивилни. По това време за пръв път елементите на изкуството в Таекуон-до са систематизирани и канонизирани от водещите майстори на този спорт. Всяка година кралският двор е присъствал на специални състезания с участието на професионални военни и спортисти – любители. Днес корейските бойни изкуства са загубили първоначалното си военно предназначение и са се превърнали дори не толкова в спорт, колкото в система за духовно извисяване. За това допринася будизмът, който трайно е навлизал в практиката на Таекуон-до, а също и изкуството хуаранг, основано от Лин Хьонг през периода на Шила като форма на военно обучение и социална организация за млади благородници. Още от дълбока древност моралът на бойните изкуства почива върху лоялността към нацията, подчинение и уважение към родителите, смелост на бойното поле и избягване на излишно насилие. Иначе погледнато, философията на Таекуон-до се състои в стремежа към любов и добродетелност, великодушие и силен характер. съвременните майстори дори уверяват, че Таекуон-до прокламира изграждането на високоморална личност, поведение на ненасилие и божествено единение, постигано в състояние на мистична подсъзнателност. В днешно време трениращите Таекуон-до си поставят четири основни образователни цели: да доразвият високата стойност на Таекуон-до като спорт и изкуство; да достигнат физическо усъвършенстване чрез активни упражнения; да подобрят умствената си дисциплина и душевното си равновесие; да научат самозащитните техники, като по такъв начин развият чувството си за отговорност към себе си и към другите. Главните догми на Таекуон-до са пет:

1. Вежливост, която означава да създаваш атмосфера на взаимна отстъпчивост, да си учтив, да се срамуваш от пороците си, които са оскърбителни за околните, да развиваш чувството си за справедливост и да дистанцираш учителя от ученика, както и възрастния от младия;

2. Честност, която според идеолодията на Таекуон-до означава способност да определяш кое е правилно и кое – грешно, както и да се срамуваш от грешките си;

3. Упоритост, която се свежда до огромно търпение;

4. Самоконтрол;

5. Неукротим дух: сериозният ученик трябва винаги да бъде скромен, честен, изпълнен с почит и при сблъсък с несправедливост да се бори с нея без страх и колебание, независимо от обстоятелствата.

Канонът на Таекуон-до включва и някои чисто изобразителни ритуали и дори заповеди, които напомнят свещенодействие:

– винаги отговаряй с „да, учителю!“ и „не, учителю!“, произнасяни ясно и високо;

– покланяй се преди да влезеш и преди да излезеш от залата;

– показвай уважение не само към учителя, но и към останалите ученици;

– никога не използвай неучтив език или жаргон в салона за тренировки;

– реагирай бързо и без колебание на инструкциите;

– никога не спори с учителя;

– демонстрирай ентусиазъм и висок дух;

– носи само чиста униформа и спазвай изрядна лична хиигиена;

– не бърбори с другите и не се мотай в залата;

– не използвай безразборно натрупаните знания и умения;

– уведомявай предварително учителя за отсъствия поради болест, ваканция и др.;

– не яж, не пий и не дъвчи дъвка в салона;

– обръщай се с гръб към учителя, когато си оправяш униформата;

– режи си ноктите;

– сваляй си бижутата преди тренировка;

– никога не си пери колана.

Таекуон-до се преподава на етапи, които включват: подготвителни упражнения, основен курс, отбрана, нападение и техника на ударите с крака. Едновременно се изпълняват и упражнения, поддържащи добрата физическа форма. През целия процес на обучение ученикът е много внимателно наблюдаван от инструктура. Различните степени на майсторство дават правото на специален знак – цвета на колана. Той не само отразява стъпалата в йерархията, но има и семиотично значение със загадъчен философски смисъл. Десетте нива се отличават със следните цветове, които символизират:

1. белият – чистотата;

2. оранжевият – изгрева и красотата на Таекуон-до;

3. жълтият – златото на земята;

4. резедавият – младите филизи;

5. зеленият – растежа и стойността на бора;

6. пурпурният – масата предизвикателства;

7. синият – небето;

8. кафявият – угарта;

9. червеният – залеза и завършека на развитието;

10. черният – Вселената и победата над мрака.

Формите в Таекуон-до се класифицират по произход в четири главни групи:

– Форми на школата Сорим (яп. Шорим)

– Форми на школата Чанг Хюн

– Форми на школата Сорьонг (яп. Шорей)

– Нови форми – Пумси

Традиционното корейско название на формите е „Хиунг“, в съвременното направление на северните школи те се наричат „Тъл“, а в южната носят названието „Пумси“. При изпълнението на Хиунг трябва да се спазват някои от следните основни правила:

1. Формата трябва да започва и да свършва на едно и също място.

2. Правилната стойка и позиция на тялото трябва да бъдат спазвани.

3. Ритмично да се редуват стягане и отпускане в зависимост от движенията.

4. Да се избягва неестествено „вдървеното“ изпълнение на техниките.

5. Всяка форма да бъде в достатъчна степен усвоена, преди да се пристъпи към усвояване на следващата.

6. Практикуващият да визуализира въображаем опонент.

7. Защитните и атакуващите движения да се изпълняват не „формално“.

8. Диаграмата на придвижванията в различните посоки и направления да се спазва най– точно.

9. Дишането да бъде координирано с движенията.

10. Съзнанието да контролира цялостното изпълнение.

11. Преминаването от една техника към друга да се извършва меко, флудно.

12. Да се спазва правилната координация в действията на краката и ръцете.

13. Завъртането на главата и насочването на погледа да са в унисон с движенията.

14. Бойният вик „Киап“ да бъде силен, рязък и да излиза от коремната област.

15. Съзнанието и духът да се слеят в единство с тялото по време на изпълнението.

През 1988г. в Сеул Таекуон-до е утвърден за демонстративен спорт на Олимпийските игри и участва също така и на игрите през 1992г. в Барселона. Чой Хонг Хи (род. 1918г.) е „бащата“ на модерното Таекуон-до. След освобождението е назначен през 1946г. на служба като лейтенант в новосъздадената армия на Република Корея, където обучава войниците на бой. През 1946г. Чой бива повишен предсрочно в капитан и майор, в 1948г. е назначен в Сеул за инструктор в школата на американската военна полиция, и в края на годината е повишен в чин подполковник. През 1949г. Чой става полковник и специализира военни науки в САЩ, където е произведен през 1951г. в бригаден генерал. По – късно открива и школа за граждани под названието Чонг До Куан; по същото време е повишен в генерал – майор. В края на 1954г. завършва работата над своята система за ръкопашен бой, наименувана на 2 април 1955г. от специална комисия с предложеното от Чой название „Таекуон-до“. От този момент започва триумфалното разпространение на Таекуон-до по света. През 1959г. Чой Хонг Хи е избран за вицепрезидент, а в 1960г. за президент на Корейската Таекундо Асоциация.

Кунгдо

Кунгдо е корейското традиционно изкуство на стрелба с лък. То произхожда от древното умение „Кунг Сул“, наричано още и „Уа Сул“. Лъковете използвани в Кунгдо са изготвени от животински кости или еленови рога, а тетивата – от сплетени жили. По своя характер Кунгдо е изкуство, изискващо максимална духовна концентрация. Всяка тренировка започва с медитативни упражнения, а самата техника носи строго регламентиран ритуален характер. Голямо значение се придава на точносттта и сигурността на подготвителните движения преди изстрелването на стрелата, стойката, придвижването и походката, както и на менталното състояние преди, в момента на изстрела, и след него. Във всичките тези фази практикуващият Кунгдо трябва да се стреми да контролира своето външно поведение и вътрешно състояние в максимална степен, да освободи своя дух и да се „слее“ с мишената. Движенията трябва да бъдат плавни, спокойни и уверени, тялото релаксирано, а съзнанието – пределно съсредоточено в изпълняваното действие, но без вътрешно напрежение или прекомерна амбиция за постигане на резултат. Изкуството на Кунгдо е силно повлияно от принципите на практиката Сон, и обикновено медитацията е неразделна част от тренировката. Всеки изстрел се предшества от кратка концентрация в седнало положение, след която следвва изправяне, подхождане към изходната позиция, заемане на правилна стойка, премерване в целта, „изпразване“ на съзнанието от излишни мисли и пускане на стрелата. Съвременният вариант на формалната практика при Кунгдо се състои в стрелба по правоъгълна мишена с размери 2,66м на 2м, намираща се на разстояние 145м от стрелеца. Всеки участник в провежданите съревнования по това изкуство има право на три отделни подхода с по пет стрели във всеки от тях – или общо 15 изстрела. Състезателите са облечени в традиционна бяла униформа. За висше умение в изкуството на Кунгдо се смятаа стрелбата по малка мишена от гърба на галопиращ кон, скоростната стрелба по движещи се мишени и стрелбата по малка цел, отдалечена на максмално разстояние. Привържениците на Кунгдо в Корея са обединени в Корейската Кунгдо Асоциация, наброяваща към 1993г. около 20000 членове.

Сонг Уан Му

Сонг Уан Му на корейски ознчава „Бойно изкуство на Медитацията и Концентрацията“. Принадлежи към „вътрешните стилове“ и произхожда от древния будистки метод за себеизграждане, наречен Куон Поп. Куон Поп е корейска разновидност на индийската Йога, обединена с някои традиционни бойни изкуства, която прониква в страната едновременно с разпространението на будизма. Куон Поп става съставна част от обучението на монасите по време на династиите Шила и Корьо, но с упадъка на будизма през периода Чосон почти изчезва и следите му се губят в миналото. Традицията на стила е възстановена преди около 30 години от монаха отшелник Янджик от храма Помоса в Пусан, Южна Корея. Сонг Уан Му е предназначено да подпомага физическото и духовно развитие на личността, а практиката е насочена в медитативно дишане, базови упражнения и бойно приложни техники.

Хапкидо

hpphoto01p

Хапкидо на корейски означава „Път за овладяване на Вътрешната Енергия“ или „Система за хармонизиране на Вътрешната Сила“. Корените на стила се крият в древните уменя за самозащита „Хосинсул“, развили се през IIIв. от н.е., на основата на Хуа Ранг До и Те Кион. Със заемането на престола от династията И през 1392г., заместила будизма с конфуцианството като държавна религия, настъпва упадъкът на ранната форма на Хапкидо. За възстановител на стила и създател на съвременния му вариант се счита известният изтъкнат майстор Йонг Сул Чой. Хапкидо има за крайна цел за своите действия пълното неутрализиране на противника в съответствие със ситуацията. Като основно достойнство на системата се смята умението да избегнеш противопоставянето на противниковата сила, като го увлечеш по продължаваща неговото действие траектория и отведеш енергията му в безопасна посока.

Уан Хуа До

Уан Хуа До (Пътят на кръговата хармония) е нововъзникнала система. Този предимно вътрешен стил е създаден по „откровение“ от духовния свят от грандмастър Бонг Ки Хан в началото на 60-те години. Бойно – приложните техники са базирани върху двете основни за стила вертикално – кръгови движения: постъпателно и възвратно. Съществуват две главни разновидности на стила – създадената от Бонг Ки Хан форма, в която преобладават техниките с ръце, и създаденият от доктор Сук вариант, включващ повечето от традиционните за корейските бойни изкуства високи удари с крака. Този стил е твърде разпространен сред членовете на сектата на Моон. Използва се малко по – различна от обичайната система на рангове и цветни колани. Въведени са осем степени на техническото умение и духовно развите. Всяка тренировка започва и завършва с триминутна медитация, а извън основните занятия е по 40 минути. Първата степен на медитацията е в създаване на образи на въображаем противник. Тридесет минути преди и след медитацията не се яде и не се пият течности.

Танг Су До

 

Създателят на Танг Су До (Пътят на ръката на Танг) е Хуанг Кий. Това е призната еклектична система от XXв., съдържаща елементи от традиционните корейски бойни изкуства и китайското У Шу. Танг Соо До поставя ударението върху култивиране на умението за игра с крака и високите ритници и по – малко – върху техниките с ръце. Майстор Кий набляга върху аспекта „До“, т.е. върху способността на своите ученици да възпитават у себе си съвестност, правилна преценка и силна воля. Целта на това изкуство е да подпомогне формирането на цялостна личност, способна да се справи със своите вътрешни и външни проблеми по най – добрия възможен начин. Еднакво се набляга на вътрешната, външната и духовната сила. Изпитите траят по една седмица. Цветовете на коланите са бял, зелен, червен, син и тъмносин. Черен не се използва поради негативните аспекти на символиката му. Танг Соо До през 1945г. се разделя на две течения, като едното практикува спаринг, а другото на Хуанг Кий е независимо от Таекуон-до (Таесудо) асоциацията. Разпространен в 16 държави.

Хуа Ранг До

Хуа Ранг До е класическо корейско бойно изкуство, възникнало около Iв. от н.е. в кралство Шила и след утвърждаването му подпомогнало подчиняването на другите две кралства – Пекче и Когурьо и обединението на страната. Използвали се плитки на косата и от конски косъм със закарепени оловни или каменни топчета на края, които се прикрепяли към върха на шлемовете. Тези умения постепенно се комбинирали с техники на краката (365) и ръцете. Крал Чин Хюнг дал първоначалната идея за създаването на Хуа Ранг До, основавайки го върху принципите на будизма и конфуцианството. Изпращал корейски военни в Китай, които по – късно обръщали в бягство добре въоръжените китайски нашественици и тежко въоръжените самураи. Техниката е предимно твърда с много директни и изчистени ритници. Обръща се голямо внимание на дишането и концентрацията. Майсторите на това умение могат да чупят с глава мраморни плочи.

Боол Моо До

„Будисткото бойно искуство“ се развива първоначално в китайските будистки манастири, откъдето през IVв. от н.е. чрез пътуващи монаси прониква в Корея. Първоначалната му цел е била самозащита, сега е хармонизацията. Боол Моо До е корейският еквивалент на „Шаолинският юмрук“. Най – голям тренировъчен център е Храмът на Синия Лотус в южната част на Корея. Тук времето сякаш е спряло, обитателите на манастира рядко допускат посетители, а добронамерения вид на монасите по нищо не подсказва, че са истински експерти в бойните изкуства. Според тях, за да бъдеш милосърден трябва да бъдеш силен, и когато си силен е по– лесно да бъдеш милосърден. Тренировъчната система се придържа към методите на „четирите способа“ (удари с ръце, крака, захвати и хвърляния), „дванадесетте принципа“ (мощни като вълна, твърди като планина, тежки като чугун, леки като есенно листо, бързи като внезапен порив на вятъра, бавни като величествения полет на орела, издигнати като маймуна, снишени като сврака…) и „осемте изисквания“.

Кьоксул

„Бойното умение“ обединява 31 различни традиционн и съвременни корейски стилове. Едва в последните години добива популярност, тъй като булото на секретността около подготовката за ръкопашен бой на специалните части в армията на Северна и Южна Корея беше повдигнато. Спазват се следните три основни принципа:

1. Принципа на Водата – непротивопоставянето директно на силата на противника;

2. Принципа на Кръга – избягване от линията на атака посредством кръгово движение;

3. Принципа на Хармонията – съгласуване на своите действия с действията на опонента.

Използват се както траиционните, така и някои съвременни оръжия. Съществуват тестове, предназначени за проверка на психическата устойчивост и издръжливост на стресови въздействия от страна на практикуващите. Поради известен риск за живота и здравето, до него се допускат само най – подготвените. При неуспех те прекъсват обучението си.

Сулкидо

Сулкидо е комплексно бойно изкуство, чиито корени датират от преди около 4000 години пр.н.е. Съвременният вариант на Сулкидо представлява комбинация от техниките на Таекун-до, Хал Ки До, Хуа Ранг До и Кьоксул и в същността си е една модерна система, базирана върху елементи на традиционните корейски бойни умения. Според майсторите, трите основни „тайни“ на Сулкидо практиката се крият в усвояване на правилното дишане, паданията с меко приземяване и правилния баланс на тялото. Практикуващите Сулкидо изучават и теорията на трите принципа. При изпълнение на формите се набляга бърху точността и силата на движенията, чистотата на стойката, правилния баланс на тялото, равновесието и скоростта. Изучава се и боравенето с някои битови предмети, използвани като подръчни импровизирани оръжия – чадър, бастун, ръчна чанта, сгънат вестник.

До Сул

Мистичното умение До Сул (Пътят на могъществото) е магическата система, практикувана от елита на корейските Нинджа, известни още и под названието Уикек. Последователите на До Сул се наричат в Корея Сулса (магьосниците). Обучението на бъдещите Сулса в тяхното тайнствено изкуство започва едва след навършване на пълнолетие, а понякога и по – късно. Първоначално ученикът трябва да овладее перфектно своето физическо тяло и след това да се научи да управлява вътрешната и външна енергия Ки. Умеещият да регулира своето Ки Сулса може да направлява енергията си по вътрешните меридиани на тялото и при необходимост да насочва като ток тази сила в краката и ръцете си, изхвърляйки я в контакт или от дистанция към противника. Разбира се, подобни способности притежават само посветените във висшите тайни на окултната наука бойци. Тайното знание включва и особени преплитания на пръстите на ръцете, предназначени да насочват движението на Ки в тялото по определен път на циркулация. Смята се, че всеки пръст е свързан с определено космогоническо начало, като например Петте първоелемента – Метал, Огън, Вода, Дърво, Земя. Палецът съответства на Пустотата и Етера – началото и края на всички неща, показалецът – на вятъра и всички газообразни субстанции, средният пръст – на Огъня и горенето, символи на разума и агресивността, безименният пръст обозначава Водата и течностите, съотнасящи се с дейността на тялото и емоциите, кутрето отговаря на Земята – олицетворяваща стабилноста на човека в постоянно променящия се свят. Дясната ръка се счита за позитивна (Ян) и отдаваща енергия, а лявата – за негативна (Ум) – поемаща енергия. Системата на Уикек включва преминаване през единадесет степени или, както още са известни в езотеризма – сфери, представляващи пътеката към самопознанието и духовното извисяване.

Кумдо

Кумдо е традиционно корейско бойно фехтовално изкуство, включващо употребата на сабя. Името му се превежда като „пътят на сабята“ или „изкуството на сабята“. Преди около 2000 години, времето на съперничество за контрола върху Източна Азия на Трите кралства и Хански Китай се развиват Чосон Се Поб и Пон Гук Към Поб – уникални техники на използване на сабята. Пон Гук Към Поб е най – старата система за използване на сабята в света, която тогава се състояла от 33 движения, разработени от воините на Шила хуаранг за защита на тяхната територия. Чосон Се Поб пък е единственото изкуство на сабята в света. На базата на тях през 1896г. се развива Куидо, което в съвременен вариант се състои от 24 пози и се превежда като „Корейска самобитна саблена техника“ (Кумдо Бон Гук Гум Поб). При Кумдо много по – важни са точните и уверени движения на сабята. Освен това, за разлика от другите бойни изкуства, където битката може да продължи дори след като единият от играчите е получил удари, в Кумдо няма втори шанс: след получаване на удар битката приключва. Точно по тази причина личностната нагласа и духовното самопознание са от особена важност. Максимата „Никога не подценявай противника си“ при Кумдо важи с пълна сила.