Основната цел на целенасоченото обучение по таекуондо е спортистите да придобиват знания, умения и навици за квалифицирано изпълнение на атакуващи, отбранителни и защитни действия.

  С помощта на техническите похвати придобити по време на тренировъчния процес таекуондистите участват в състезания по таекуондо по определени от състезателния правилник условия.
  Успешното представяне и високите спортни постижения зависят от техническата, тактическата, физическата подготовка и психическите качества на състезателите.
  Практикуването на таекуондо дава възможност за развитието на физически и псигически качества и усвояване на технически действия, които да се използват като скрито оръжие за самоотбрана срещу невъоръжен или въоръжен нападател в реални ситуации.
  Характерните черти на таекуондо се обосновават от многото разнообразни техники, които са включени в техническия арсенал.
  При изпълнението на тези техники участват всички мускулни групи и се проявяват физическите и психическите качества на човека.
  Техниките от таекуондо се изпълняват с различни части на ръцете, краката, раменете и главата в многообразни варианти и комбинации. Във връзка с разкриването на различни страни от подготовката в таекуондо има няколко спортни дисциплини, които дават възможност за състезателна изява.
    1.Спаринг (Гейруги);
    2.Форма (Пумсе);
    3.Базова техника – основни позиции,блокове с ръце,удари с ръце,ритници с крак (Кибон);
    4.Силов тест – състезание за чупене на най – голям брой дъски с един удар (Кьокпа);
    5. Самозащита – демонстриране на техники за самозащита (Хошинсул);
 
  Според характерните си признаци таекуондо като спортна дисциплина е спортно двуборство. Според класификацията на спортната техника, направена на базата на сепцификата на различните видове спорт (Желязков Цв., Основи на спортната тренировка, 1998), таекуондо е сред спортовете, които се характеризират с вариативност на двигателната дейност. В тази група освен таекуондо влизат всички спортни игри и двуборства – борба, бокс, фехтовка и др.
  За разлика от спортовете със стабилна структура на движенията, в тази  група движенията се отличават с голяма вариативност на пространствените, времевите и силовите характеристики. В непрекъснато променящите се ситуации на спортната борба двигателните действия се характеризират с голямо разнообразие на вариантите за най – целесъобразено решаване на възникналите проблеми. Успоредно с овладяването на многобройните способи на така наречените „коронни“ (съвършено усвоени) похвати, които характеризират техните индивидуални особености.
  В зависимост от средствата, способите и формите на водене на спортната борба и съответните състезателни правила, спортовете са разделени на групи (Желязков Цв., Основи на спортната тренировка, 1998).
  Според тази класификация таекуондо се числи към спортовете, за които е характерно пределно проявление на двигателната активност с пределно проявление на физическите и волевите качества на спортиста и от които в най – голяма степен зависи спортното постижение.
  Спортната борба протича при непосредствен контакт с противници и победата се постига чрез надмощие над противника с помощта на разрешените от спортния правилник технически средства.
  В таекуондо, както и при останалите спортни двуборства, са определени теглови категории, възрастови граници и състезателите са разделени на групи за мъже и жени.