Таекуондо – Духът на Корея

 
Драматичният икономически растеж на Корея в последните тридесет години създаде имена като Хюндай и Самсунг на международния пазар. Mоже би дори и по-добре позната в света от имената на тези икономически гиганти е думата таекуондо.
Таекуондо е корейски боен спорт, който наистина е в състояние да излезе извън мястото на своето рождение и става не само едно от най-известните бойни изкуства в света, но също така печели и много голяма популярност и е признат като официален спорт в три областни Олимпийски игри: Пан-Американските игри, Азиатските игри и Африканските игри. Нещо повече, след като е включен в Олимпийските игри в Сеул, 1988 г. и Олимпийските игри в Барселона, 1992 г. като демонстрационен спорт, таекуондо достига своя връх на признаването му като официален спорт през 2000 г. на Олимпийските игри в Сидни, Австралия. Тези постижения, съчетани с популярността на таекуондо по света, създават очарователна история. Историята на таекуондо като уникален и динамичен боен спорт е забележителна по своему. И като прибавим към това и произхода и развитието на таекуондо в Корея, неговото родно място, историята придобива почти епични размери: израстването му от метод за невъоръжена самоотбрана до Олимпийски спорт.
Съвременното таекуондо е резултат от редица различни влияния. Много от тях идват директно от традиционните и модерни влияния в корейската култура. Други влияния върху таекуондо са били по-малко директни, но също така важни: корейският климат, населението, географските особености, народните и религиозни вярвания. Културните и исторически влияния, които достигат най-високата си степен в съвременния боен спорт  таекуондо, имат своите корени в древна Корея.
  Забележителното международно възприемане, че таекуондо забавлява, без съмнение се открива в неговата способност да съчетава източните и западните влияния в една добре хармонизирана система от спорт, забавление и самоотбрана, която преминава културните граници. Източната същност на таекуондо може да бъде открита в неговата техническа и духовна философия, която съчетава елементи от главните източни философии – Таоизъм, Конфуцианизъм и Будизъм.
  Западните аспекти на таекуондо са видяни в неговото приемане като рационален спорт и систематизацията на неговата методология и организация.
Няма обаче никакви съмнения, че популярността на таекуондо в неазиатските страни се задържа от привличането на технически и духовни философии.
Тези философии, както беше отбелязано, се коренят в традиционното източно мислене-главно повлияни от Таоизъм, Конфуцианизъм и Будизъм.
В Таоизма е открит принципът за живота според Тао /Do в корейски/ или Пътят. Това е основен метафизически принцип, залягащ в традиционната азиатска мисъл и той осигурява основа за проследяване пътя на живота в хармония с принципите на природата. Будистката мисъл дава на таекуондо и други азиатски бойни изкуства принципи като no mind, the unchanging mind and emptiness като състояния /никакъв разум, непроменящ се разум и празнота/, които да бъдат достигнати с цел постигане на техническо самоусъвършенстване. Конфуцианизмът изтъква, че животът в целомъдрие и чист път е открит в наблягането на таекуондо върху ритуал, етикет и респект. Важността на тези елементи в тренирането на таекуондо става много привлекателна за неазиатците, особено за западняците.
  Западната цивилизация се развива под въздействието на рационални и технически влияния, които отразявани в големия технически прогрес, остават нещо на западняците, което е чуждо на средата, в която те живеят. Докато традиционните философии на Азия не са дали отражение върху големите постижения в науката и техниката, те придобиват изключителна ценност в днешния технологичен свят, който е достигнал до ценни резултати във времето. Затова съвременният човек е ограничил пътищата за хармонизиране на тялото, духа и природата. Ценностите, открити в системата за трениране на таекуондо и духовната философия осигуряват значително необходимия метод за преоткриване на холистичното състояние на физическа и духовна красота. Западната цивилизация се е развила предимно под влиянието на Платоническата мисъл и християнския спиритуализъм или християнската духовност. Това е довело до механистичен поглед върху вселената и върху мястото на човека в нея.
Човекът разглежда природата като някакъв съперничещ път; природата е била нещо, което да се впрегне, за да служи на човека. По същия начин, човекът бил съставен от тяло и дух, които често били в противоречие помежду си. Ролята на духа била да контролира и да принуждава най-добре тялото да служи на целите на човека за материално благополучие и духовно избавление. От друга страна, източната мисъл, особено както тя е открита във философията на таекуондо, разглежда разума и тялото като една неразделна същност. Тази насоченост идва от вярването, че човекът и природата са от еднаква същност и че тялото наистина е умален еквивалент на космоса и получава своята индивидуалност чрез духа. Ценността на таекуондо днес е да покаже на човека, че разумът и тялото не са в противоречие, но могат да бъдат приведени в хармония едно с друго, с природата и накрая с другите човешки същества.

Историческо минало на Таекуондо

  Корея е била силно повлияна от Будистката и Конфуцианската мисъл от Китай, а на свой ред Корейският будизъм и другите аспекти на Корейската висша култура силно влияят върху Япония. При това е имало значителна търговия между трите кралства от ранните години. В такъв случай има малко съмнение, че бойните изкуства на трите страни са били по някакъв начин повлиявани едно от друго. Очевидно е обаче, че бойните изкуства на трите страни  се явяват, за да отбелажат отделните особености на културата на техните страни. Корея има дълга история на бойните изкуства, разпростираща се назад в древни времена. Писмените исторически паметници от ранните дни на Корейския полуостров са разпръснати, но има значителен брой добре запазени археологически артефакти, които разказват за ранните корейски бойни изкуства. Най-ранното невъоръжено бойно изкуство, което е било отбелязано било наречено subakhi. Стенопис, открит на стените на кралска гробница, наречена „Muyongchong”, датира от около края на 4 век от нашата ера от епохата на Koguryo /37 преди нашата ера – 668 от нашата ера/, изобразява двама мъже в невъоръжена битка. Докато има някакъв спор върху това дали това е subakhi или корейска форма на борба, наречена ssirum, то несъмнено е, от подобни стенописи от други гробници от същия период, че има систематизирана форма на невъоръжена борба от това време.
изтеглен файл
  Фактът, че тези стенописи са открити върху стените на кралските гробници ни показва важността на subakhi в  Koguryo обществото. Само онези предмети и образи, които са били измислени да пазят или забавляват кралете, заровени там, са били разрешени върху стените. Терминът subakhi за първи път се появява в Корейските исторически паметници по време на Династията Koryo /918-1392/. Справка в История на Koryo разказва за човек на име Doo Kyung Song /?-1197/, който искал да влезе в специален клон на войската, който бил отговорен за охраната на кралския паланкин и който набирал мъже, известни с техните subakhi умения. Subakhi става достатъчно популярно по време на Династията Koryo, която в най-малко две места  от История на Koryo отбелязва събития, в които мачове по  subakhi се провеждат пред краля. Това е важна част от историята на бойните изкуства, която ни разказва, че дори по това време корейският народ се е наслаждавал на състезателните аспекти в бойните изкуства. Знакът su означава ръка, bak означава удрям и hi означава играя или игра. От тази информация и други исторически паметници можем да видим, че subakhi е било не само бойно изкуство, но и състезателен спорт. По тази причина е възможно Корейците да са били първите, които са систематизирали този вид бойно изкуство в ранна форма на спорт в Азия.
  По време на Династията Choson /1392-1910/, невъоръжените бойни изкуства страдат значително от силното обръщане на вниманието на ръководещата класа върху литературните активности за сметка на физическите активности. Имало е обаче две важни изключения от тази тенденция. През 1790, крал Chongjo възлага написването на книга, наречена Muyedobotongji, която е била ръчно илюстрирана с корейските бойни изкуства. Въпреки че subakhi и други бойни изкуства са били гледани от високо от елита, subakhi най-малкото изглежда да продължава развитието си. В един вид енциклопедия на корейските обичаи и нрави, писана по време на царуването на Крал Chongjo /1777-1800/ и озаглавена Chaemulbo има твърдение, че бойното изкуство subakhi се появява да бъде наречено „takkyon”. Добро предположение е, че „takkyon” е това, което по-късно бива наречено „taеkkyon”. Това, което е важно тук е не, че името е променено, а че техниките са значително изменени. В ранните исторически бележки за subakhi са отбелязани главно техниките с ръце. Например „Ui Min удари стойката с неговия юмрук и мертеците се разлюляха”, или „Du Kyong Song разруши тухлата с неговия юмрук”. Все пак, до края на 19 век, историческите записи, свързани с taеkkyon наблягат на това, че е било бойно изкуство предимно с техники за удари с крак. Всъщност до това време е ясно, че  taеkkyon е било в действителност методическо състезание изпълнявано с работа с крака и стратегия. Според някои учени, taеkkyon е имало всички характеристики на съвременния спорт. Известна картина на Yu Suk /1827-1873/ изобразява заедно провеждани мачове по taеkkyon и ssirum /корейска борба/. На картината, участниците са заобиколени от наблюдаващи, включително бащи, които са довели синовете си да гледат мачовете.
  Книга, написана през 1923 от историк на име Choi Yong Nyon и озаглавена Haedongjukchi дава най-доброто описание на методиката на taеkkyon и ударението е поставено върху трудните техники за удари с крака: „Имало е умение за борба, в което играчите се опитвали да се победят, използвайки краката си. Най-ниското ниво на умението било да изриташ горната част на крака на опонента, следващото по-високо ниво –  да изриташ раменете и най-високото признание било давано на този, който може да изрита опонента си в главата.”
През 1895, американски антрополог на име Stewart Culin посетил Корея с цел да изучава корейските игри. В неговата книга “Корейските игри” той включва картина на две деца, участващи в taеkkyon мач.images
Тaеkkyon станало толкова известно като народен спорт, че хората започнали да се обзалагат за изхода от мачовете и това се отразило на законодателството на консервативното нео-конфуцианско правителство със забрана за практикуване на taеkkyon. Въпреки това taеkkyon е било широко разпространено докато натиска на Конфуцианските власти, които го смятали за неуместна дейност, изглежда водел към постепенното му изчезване от културата. В края на 19 век, Корея минава през един вид пробуждане към чуждестранните влияния. Корея дълго е била затворена за чужденците, с изключение на китайците и малко търговия с Япония. При това, към края на века, със създаването на няколко чужди посолства като тези на Великобритания, САЩ и Германия, Корея се е придвижвала към осъвременяване. За нещастие, това е било по времето, когато Корейската армия е била в низината си. Години на изоставеност и занемареност от управляващите учени били довели до влошаване на националната сигурност. Тази тенденция повлияла също народната култура. Игри като taеkkyon и друга игра, наречена sockhon, която била камък, пораждащ съперничество между селата и обикновено се провеждала на Фестивала на 5 май,  както изглежда били жертви на нео-конфуцианския консерватизъм.
В такава атмосфера Корея загубила суверенитета си от Япония чрез принудителна анексия. Традиционната корейска култура нататък страдала от японската политика на поглъщане на Корея в Японската Империя. За щастие, taеkkyon не изчезнало напълно, а било запазено в тялото на един мъж, Song Dok Ki /1893-1987/, който отговарял за съживяването му след освобождението през 1945. Историята на subakhi и taеkkyon е добра илюстрация на любовта на корейския народ към енергичните бойни изкуства. При това, развитието от subakhi, където се набляга на техниките с ръце към taеkkyon, където се набляга на техниките с крака, показва предпочитанията на корейската култура към спортове и дейности, при които се използват краката. Вероятно по-важна за по-късното развитие на таекуондо е тенденцията на корейските бойни спортове да оценяват по-трудните умения над по-лесните и по-прости умения. Този аспект на корейската култура е изиграл важна роля в развитието на таекуондо в силно усложнен и усъвършенстван боен спорт, какъвто е днес.

История на съвременното таекуондо

  Най-доброто място да започнем историята на съвременното развитие на таекуондо е точно след освобождението на Корея от японската колонизация в края на Втората световна война през 1945. В периода между 1945 и 1947 били отворени пет училища за това, което щяло да обедини обучението по таекуондо. Тези пет училища били Chongdogwanq или Училище Синята вълна, основано от Lee Won Kuk, Mudokkwan или Училище Бойно целомъдрие, основано от Hwanh Ki, Yonmungwan или Училище за бойно трениране, основано от Chong Sang Sop, Kwonboptojang или Училище Първият метод, основано от Yun Pyong In и Songmugwan или Училище Бор, основано от No Pyong Chik. По това време тези училища използвали различни имена, за да опишат това, което преподават. Например, Chongdogwan нарича неговия стил Tangsudo, което означава вид китайски техники с ръце /Династията Tang/. Mudokkwan също нарича стила си Tangsudo, докато Yonmungwan наричат стила си Kongsudo, което означава път на празната ръка. Kwonboptojang наричат стила си Kwonbop, което означава юмручен метод. Въпреки различията в имената, това на което учели в училищата всъщност било много еднакво. Както можело да се види от имената по това време не се наблягало особено на техниките с крака. Това обаче се променило много бързо. Това се случило в средата на петдесетте години, когато управляващите различни училища започнали да изпитват нужда за общоприето, обединено име на това, което преподавали. Няколко имена били предложени, между които и таекуондо. За това време обаче името не било установено и училищата продължили да преподават под различни имена. В началото всичките тези училища, освен Songmugwan, били отворени в Сеул. Незабавно след отварянето си те започнали да привличат значителен брой ученици и популярността им нараствала много бързо. Корейската война, която избухва през 1950 и продължава до 1953, прекъсва разцвета на бойните изкуства за няколко години, но в средата на петдесетте години училищата се възобновяват и още няколко нови училища били отворени.
В началото на шестдесетте години таекуондо започва системно да се организира по отношение едновременно и на управление, и на техника. През 1961 Корейската Taesudo Асоциация била сформирана като опит да се организира управлението на различните училища. Накрая, през 1965, била сформирана Корейската Таекуондо Асоциация и името таекуондо станало официално.
През 1966, Международната Таекуондо Федерация била учредена с цел да представи и разпространи таекуондо извън границите на Корея. Това било важна стъпка в международното развитие на таекуондо. Обаче най-важните промени, които таекуондо претърпява през шестдесетте години, били свързани с начина, по който то се практикува и със самите техники.
  През петдесетте години, таекуондо спарингът все още приличал по система, на тази използвана в японското карате: цялото тяло участвало за постигане на целта и никакъв контакт не бил позволен. Това се отразило на убеждението, че таекуондо бил първият и най-важен начин за самозащита, където цялото тяло било средство и контактът между опонентите би се изразил в сериозно нараняване. В началото на шестдесетте години обаче управляващи в таекуондо започнали да експериментират с коренно обновена система, което щяло да се отрази на новия боен спорт по начин различен от всичко виждано досега. Този нов боен спорт щял да запази някои важни прилики с традиционната корейска игра taekkyon.
  Първото важно нововъведение било използването на защитна жилетка, което позволявало на борците да изпълняват техниките с пълната сила на тялото. Следващото било забраната за удари с юмрук по лицето. Само удари с крак по лицето били позволени. Идеята за това била, че е относително лесно и естествено е да удариш с юмрук лицето, докато да удариш с крак лицето на опонента е трудно и изисква значително трениране и умение. Наред с тези промени, управляващите в таекуондо експериментирали с друга коренна промяна. По-рано, всяко действие било спирано всеки път, когато опонентите щели да се сбият /тръшнат/, така че резултатът можел да се приключи или да се реши. В новата система продължаването на играта било позволено и постигнатият резултат се запазвал. Резултатът от промените бил развитието на нови техники за удари с крак и стратегии, които били различни от всичко видяно в другите бойни изкуства.
  Системата била за първи път официално представена през 1963, когато таекуондо било прието на Корейския Национален Спортен Фестивал като демонстрационен спорт. Следващата година таекуондо било официално прието като постоянен спорт в спортния фестивал, използвайки тази система. С включването му в Корейския Национален Спортен Фестивал, спортът таекуондо пожънал изключителен растеж в Корея. Средни училища, висши училища и университетски отбори били бързо създавани и броят на състезателите и състезанията нараствал всяка година. Този растеж от своя страна донесъл много промени в таекуондо. През 1965 се провел Първият Национален Таекуондо Шампионат с осем категории спрямо теглото – от лека до тежка. Използването на толкова много категории било също нововъведение в бойните изкуства. През 1966 бил проведен Първият Национален Таекуондо Шампионат за средните и висши училища и университетите и отворил вратите за формирането на отбори от средните и висшите училища и универитетите по цялата страна. Следвайки тази тенденция, през 1971 се провели Първият Шампионат на Началните Училища и Първият Женски Таекуондо Шампионат, които представили развитието на спорта таекуондо за младежите и жените. През този период с голям брой отбори и индивидуално практикуване и нарастващият брой състезания, техниките на съвременното таекуондо продължават да се развиват до забележителни размери. В началото членовете на първите пет училища не общували много един с друг, но тренирали най-вече с членовете от техните училища. Обаче, след като отборите били сформирани и състезанията започнали да се провеждат често, учениците от различните училища започнали да се състезават един с друг и в случаите на университетските отбори често откривали съотборници от другите училища. Резултатът от тази обмяна между различните училища бил период на интензивно изпробване на нови техники, за да станат практикуващите по-конкурентни при новите правила, които наблягат на пълен контакт при удари с крак.
  Шестдесетте и седемдесетте години били времето, когато повече от техническите нововъведения в спаринга били развити като удари с крак със завъртане и скачане и забележителна работа с крака, която позволява на състезаващите се да изпълняват сложни и поразяващи комбинации от удари с крак докато се движат напред и назад. До осемдесетте години, съвременната същност на таекуондо като спорт с техники и правила, била окончателно установена. Все пак продължават едва доловимите промени в стратегията и техниката, което е знак за динамичната и развиваща същност на спорта таекуондо.

Глобализация на Таекуондо

  През шестдесетте години корейските инструктори започнали да напускат Корея, за да разпространяват таекуондо по света. Точно както много американски военослужещи се запознали с джудо в Япония след Втората световна война, таекуондо привлякло вниманието на военослужещите във Виетнам. Корея имала втория по големина контингент от войници във Виетнам след Съединените Щати и таекуондо било възприето от корейската войска като средство за духовно и физическо трениране в началото на шестдесетте години. Много инструктори били изпратени във Виетнам, за да преподават таекуондо в Република Виетнам и на американските сили.
През 1971, тогавашния президент на Корея, Park Chung Hee съставя калиграфско писмо, което гласи „Националният спорт: таекуондо”. През 1972 с подкрепата на правителството е построен  Kukkiwon в Сеул, за да служи като централен гимнастически салон за таекуондо в Корея.изтеглен файл (1)
През 1973 по случай провеждането на Първия Световен Таекуондо Шампионат в Корея се сформира Световната Таекуондо Федерация с участието на 19 страни.
Това е било официалният дебют на таекуондо като световен спорт и символичното начало на процеса на глобализация, който се отразява на  Световната Таекуондо Федерация, която се гордее с членство на 157 страни до 2000 година. Световните Таекуондо Шампионати се провеждат на всеки 2 години от 1973 и започвайки с Първият Азиатски Таекуондо Шампионат, проведен в Сеул през 1974 и присъединяването на Световната Таекуондо Федерация към Главната Асамблея на Международните Спортни Федерации, таекуондо започва да се развива бързо като международен спорт. Първите Пан Американски Таекуондо Шампионати били проведени в Мексико Сити през 1978 и скоро след това били организирани регионални шампионати за Европейски и Африкански регион. През 1981 таекуондо е включен в Световните Игри и така прави своя дебют в международните мултиспортни игри. Признаването на Световната Таекуондо Федерация от Световния Олимпийски Комитет през 1980 води до включването му като официален спорт в трите регионални Олимпийски Игри: Азиатските Игри от 1986 и Пан Американските и Африканските Игри от 1987. Таекуондо се оказва едно от най-известните събития на Олимпийските Игри от Сеул през 1988, където е бил представен като демонстрационен спорт. Корея показва своята мощ на 88 Олимпийски Игри, където печели седем от осем златни медали в различните категории за мъже. В допълнение на тези потижения таекуондо продължава да бъде включван в редица други мултиспортни игри като Игрите на Добра Воля, Югоизточните Азиатски Игри, Южно Американските Игри, Централно Американски и Карибски Игри, Източно Азиатските Игри и Южно Тихоокеански Игри. Прибавен към естетическите качества на техниките в таекуондо, фактът че то е запазило своята корейска културна специфичност, е друг аспект в неговото международно привлиане и приемане. От състезателите се очаква да показват уважение към равнопоставените им състезатели и официалните лица. Така както всички тренировки започват и свършват с поклон на взаимно уважение и признаване, по същия начин започват всички таекуондо мачове и спаринг тренировки. Освен това никаква прекалена проява на емоция не се приема по време на мачовете доколкото това се отразява на ценността на уважение и скромност, на които учи таекуондо като  се опитва да поощрява личния растеж. Има много спортове по света и таекуондо е един от тях. Обаче, насочването на вниманието към дисциплината в истинското човешко развитие го отличава от останалите. Комбинацията от несравнима техника и развитие на характера е тази, която тласка таекуондо към неговото място като един от най-популярните бойни спортове по света.